Шетландските острови (Shetland Islands или само Shetland) са архипелаг, принадлежащ на Шотландия, разположен между Оркнейските острови и Фарьорските острови, на север от Великобритания. Шетландските острови имат площ от 1466 km², брегова линия от над 1500 km и население от около 22 000 души, а административният им център е Лъруик. На островите се намира най-северната точка на Обединеното кралство. Шетландските острови са една от 32-те области в Шотландия.
Първоночално норвежка колония, островите стават подчинени на шотландската корона на 12 февруари 1472 г. след неплащане на зестра. Много от обитателите им не се чувстват шотландци, смятайки, че са по-близки до скандинавските си корени.
Архипелагът на Шетландските острови се състои от над 100 острова, като най-големите са: Мейнланд (899 km²), Йел (212 km²), Ънст (120 km²), Фетлар и др. Само 15 от тях са обитаеми. Релефът е предимно равнинен и платообразен с максимална височина до 450 m. Изградени са основно от кристалинни шисти и кварцити с добре съхранили се следи от плейстоценското заледяване (валунни полета, „овчи хълмове“ и др.). Заети са главно от торфени блата и преовлажнени пасища. Местообитание на много видове прелетни птици. Основен поминък на населението са риболов и животновъдство, а през последните години и добива на нефт в околните води.
